Как писането работи за тялото, мозъка и взаимоотношенията?

Eмоционалните и психологически ползи на “лечението чрез говор” или “the talking cure” са неоспорими. Дали подобна логика е приложима към писменото изразяване?

Плюсовете на този терапевтичен инструмент са признати от години, а скорошни изследвания доказват, че изразяването чрез писане, освен психологически предимства, носи и физически ползи. J.W.Pennebaker и други изследователи документират, че изразяването на стреса чрез писане подобрява функционирането на имунната система при пациенти, болни от СПИН, астма и артрит чрез повишаването на CD4 лимфоцитите. Казано по друг начин, колкото по – малко енергия отклонява имунната система за борба със стреса, толкова повече ще остава за замяна на мъртви със здрави клетки.

Начинът, по който хората интерпретират описвания опит, е ключов фактор в този инструмент. Само вентилирането, без значение дали вербално или чрез писане, не е достатъчно. Изследователите Lutgenforf& Ullrich (2002) установяват, че хората, които са преживели травматични събития, без да се фокусират върху смисъла, са докладвали за по-лошо здраве от тези, които са извлекли някакъв смисъл.

Освен ефекта върху имунната ни система, обличането на емоционалния дистрес в думи повлиява някои части в мозъка ни, свързани с чувства, породени от физически или социални (отхвърляне, подиграване, дразнене) източници на болка. При едно интересно изследване чрез ядрено-магнитен резултат, участниците са наблюдавали серии от снимки на лица, изобразяващи различни емоции и после са били помолени да ги свържат с други картини на лица със същата емоция или с думи, които описват тази емоция. Там, където има визуално изразяване чрез свързване на картини, се наблюдава и по-сериозна неврологична активност в амигдалата (част oт мозъка, отговаряща при емоционален дистрес).

Писането може да подобри и интимните взаимоотношения според две изследвания от 2002 и 2006 година. Вижда се, че при новосформирани двойки, помолени да споделят съкровени мисли и чувства за три дни, вероятността да останат заедно е много по- голяма, отколкото при новосформирани двойки, които споделят само дневните си активности. Освен това анализът на чата им разкрива значително повече емоции.

“Обличането на травмата в думи позволява на хората да спрат потискането на мисли и емоции, а да започнат организирането им, и може би, да намерят смисъл в травмата, който да се реинтегрира в социалните им мрежи” Niederhoffer&Pennebaker (2002)