То е емоционално насилие и представлява пасивно – агресивна стратегия за справяне, за да се накаже значимия друг, да се установи контрол, да се демонстрира сила, да се принизи някой, да се избегне нещо срамно, неудобно или неприятно, да породи ревност, гняв или срам, да маскира двулично поведение или предателство, да изрази разочарование.
Носи само едно послание – ТИ НЕ СЪЩЕСТВУВАШ и кара другия да се чувства невидим, непризнат или невалиден.
Често жертвата прави всичко възможно, за да го прекрати, дори с цената на извинения за нещо, което всъщност не е извършила или извинения за актове, които са насочени срещу нея.
Игнорирането е в разрез с основните потребности на индивида да принадлежи и да бъде признат, отразен и третиран с достойнство и уважение.
Причината, поради която това отношение е толкова болезнено, се крие във факта, че мозъкът реагира на отхвърлянето като на физическа болка – активират се същите мозъчни центрове. Еволюционно тази функция е жизненоважна, защото гарантира корекция на поведението и оставане в племето.
Не бива обаче тази манипулация да се бърка с почивката, при която оттеглянето е заявено предварително и взаимно договорено, с цел намиране на решение на емоции, които са непреодолими или много тежки за справяне в момента.