Признанието, че грешим е едно от най – трудните.
В случаите, когато сме изложени на факти, противоречащи на убежденията ни, първата ни възможност е да ги приемем и да променим мнението си.
Звучи лесно, обаче нашите вярвания са много по-устойчиви. Те могат да бъдат свързани с важни аспекти на нашата идентичност (пр. „Аз съм природозащитник“) или свързани с ценности, които са от основно значение за това кои сме (например „Вярвам в правото на свобода“ ) или значими за групи, в които се отнасяме (пр. „Член съм на зелената партия“) или свързан с дълбоко задържани емоции (пр. „Гейовете ме отвращават“).
Когато науката или фактите оспорват този вид вярвания, стават заплашителни, защото е много по-трудно да признаем, че сме сгрешили, тъй като може да се наложи преосмисляне на идеята ни за себе си, ценностите, към кого се приравняваме и какво е вътрешното ни чувство. Това ни кара да се чувстваме тревожни, разстроени и смутени, и да поставяме под въпрос собствената си интелигентност, морал и съюзи.
Следователно, според Според Джефри Мънро и извинението за научна импотентност, когнитивно по – лесното решение е да не признаем, че нашите убеждения са победени, а да поставим под въпрос валидността на информацията 🙂 .
Как научните доказателства или фактите могат да пробият бронята на тези вярвания?
Като ги представим по незастрашаващ начин!
Коен и колегите му са показали, че утвърждаването на ценностите на даден човек преди представянето на предизвикателна информация разбива съпротивите. Съответно е по – ефективно поднасянето на информация по начин, който съответства на ценностите на аудиторията и намалява силата на емоционалната реакция. Саркастично, арогантно поднесената информация е по – трудно приемана от тази, поднасяна със смирение, а общо формулираните фрази (напр. „Научихме, че …“ или „проучванията разкриха, че …“) могат да бъдат по-непровокиращи емоционално от конкретните или дебатни (например „твърдим, че … “ или „ не сме съгласни с това и смятаме, че … “).