Интересен филм, сърцераздираздирателна сцена. Плачеш, защото си тъжен, или си тъжен, защото плачеш? Според теорията за емоциите на Джеймс и Ланге верният отговор е вторият. Те твърдят, че кадрите от филма задействат реакция на тялото, която от своя страна причинява емоцията.
Джеймс дава пример със случаен сблъсък с мечка гризли в гората. Ние не се плашим, треперим и след това бягаме, аргументира се той. По-скоро ние треперим и бягаме и това са телесните промени, които ни карат да се чувстваме уплашени.
Теорията на Джеймс – Ланге е оспорена в началото на ХХ век от физиолога Уолтър Канон с експерименти, показващи, че кучетата все още показват емоции, дори след като е прекъснал гръбначните им връзки.
През последните години обаче теорията получава подкрепа с няколко интересни изследвания.
Първото показва, че самият акт на усмихване може да накара хората да се чувстват по-щастливи.
А проучвания с Ботокс и филъри установяват, че участниците изпитват значително намаляване на силата на емоционалното преживяване, а така също и намаляване на способността да разбират лицевите експресии на другите, заради временно блокиране на проприоцептивната обратна връзка, процес, който ни помага да разберем емоциите на други хора, като ги възпроизвеждаме в собствените си тела.